Revelation of John 1

Последната книга на Новия Завет, а всъщност и на цялата Библия, е наречена Откровение (на гръцки апокалипсис ). Заглавието е заимствано от началото на самия текст (1:1).

Макар и единствена по рода си сред новозаветните книги, тя принадлежи към едно по-широко течение в юдейската книжнина от епохата, наречено апокалиптична литература. Но сходството с подобни юдейски съчинения е само външно, жанрово. Като християнско произведение Откровението на апостол Йоан ни представя един нов поглед върху историята и бъдещето – две взаимно свързани понятия в християнството. Централно място в представяните образи и картини заема „закланият Агнец“, т. е. разпнатият и възкръснал Исус Христос, Когото проповядват всички книги на Новия Завет. В Откровението няма някакво по-различно учение от онова на останалите новозаветни книги, но начинът на представяне е своеобразен и картинен.

Евангелист Йоан описва в тази книга свои видения, които е имал на остров Патмос в Егейско море по време на заточението си там в края на I век. Чрез образи и символи от пророческата книжнина на Стария Завет авторът не само ни представя историческия път на човечеството към последната му участ, но и ни дава христологическо обяснение на Стария Завет, т. е. разбиране на старозаветните книги, пречупено през вярата в Исус Христос, обещания от древност Спасител. И всичко това се намира в тясна връзка с живота на Църквата в онази епоха.

Основната вест на Откровението е оптимистична, изпълнена с надежда, понеже Бог, „Който е, Който беше и Който идва, Вседържителят“ (1:8), обещава новия свят на Своето царство, новия, небесен Йерусалим – не само като есхатологично видение, но и като настояща действителност, постигана чрез Исус Христос в Църквата. Той, Който заявява: „Не бой се. Аз съм Първият и Последният. Аз съм Живият. Бях мъртъв, но ето, жив съм завинаги и имам ключовете над смъртта и над ада.“(1:17-18), идва като Съдия на всички. И това не е заплаха, а обнадеждаващо обещание. Затова и на обещанието на Исус Христос, с което завършва Откровението: „Аз наистина идвам скоро!“, вярващите отговарят не със страх, а с вяра и надежда: „Да, ела, Господи Исусе!“ (22:20).

Поздрави от седемте църкви

1 ^a Откровението от Исус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати и го яви чрез ангела Си на своя слуга Йоан,

2 ^b който възвести Божието слово и свидетелството на Исус Христос, и всичко, което е видял.

3 ^c Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.

4 ^d Йоан – до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол,

5 ^e и от Исус Христос, Който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На Този, Който ни обича и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си,

6 ^f и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин.

7 ^g Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него. Така е. Амин.

8 ^h Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият.

Исус Христос се явява на Йоан

9 ⁱ Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в скърбите и в царството, и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството на Исус Христос.

10 ^j В Господния ден бях обзет от Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:

11 ^k Каквото виждаш, напиши на книга и го прати до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.

12 ^l И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;

13 ^m и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;

14 ⁿ а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък;

15 ^o и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води;

16 ^p и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.

17 ^q И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той сложи десницата Си върху мен и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият;

18 ^r бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

19 ^s И така, напиши това, което видя, което е и което ще стане след това.

20 ^t Ето тайната на седемте звезди, които ти видя в дясната Ми ръка, и на седемте златни светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте светилника, които ти видя, са седемте църкви.